Антон Оруш
В тази тема ще се опитаме да направим систематична каталогизация по производител на българските грамофонни плочи от шеллак – т. н. чупливи, тежки, бакелитени, преди 1945-47 година и пр. Целта е да обединим в едно текст и картина, за да се получи поне частичен разказ за този клон от нашата промишленост.
Характерно за този клон от българската техническа история е, че не сме оставени съвсем без данни. Податки и частични данни имаме в няколко източника (кои са те – по-нататък). От тях можем да разберем поне кои са били грамофонните фирми до национализацията, какво за записвали и издавали, но има много малко сведения за историята на самите предприятия и какво се е случило с някои от тях след 1947 г. Идеята тук е да доразвием наличните сведения и да добавим към тях нови.
И така, да започнем с уточнението, че е ПОГРЕШНО схващането, че всички плочи, на чийто етикет са написани думи на правописа отпреди 1945 година, са български. Заблудата идва от кирилската азбука, а плочите с кирилски етикет в България не са били само от родни фирми. Можем да разделим грамофонните фирми, действували на нашия пазар тогава, на две основни групи:
1. Чисто български фирми, записвали българска и друга музика (оперети, шлагери и т. н.) за обращение на нашия пазар.
2. Чуждестранни фирми, записвали българска музика под ръководството на български музиковеди и артисти и издавали тази музика под български етикет, като понякога името на фирмата е изписано само на латиница, а в редки случаи – и на двете азбуки. Плочите са подготвени за българския пазар. Тези фирми получават капиталите и суровините си от чужбина и плочите не е особено коректно да бъдат наричани ,,български”.
Имаме информация за следните фирми, работили на нашия пазар до 1945-47 година. Издавали са главно необработен фолклор, също български и западни шлагери и оперетни откъси. Това е така, защото с подобна широко популярна музика е можело да се оцелее и пробие на пазара в условията на конкуренция, а класическите произведения и без това са били отдавна монопол на чужди компании (примерно чехословашката Supraphon и германската Telefunken).
Ще разделим предприятията на три групи: български, чуждестранни и такива, за които нямаме информация.
БЪЛГАРСКИ
1. Арфа
2. Балкан, предишно название ,,Лифа рекорд”
3. Глория
4. Диктатор
5. Карузо рекорд
6. Кооп. ,,Георги Кирков”
7. Кристал
8. Лондон рекорд
9. Медея
10. Микрофон
11. Орфей, търговска марка на ,,Симонавия акц. д-во”.
12. Патриа, търговска марка на ,,Симонавия акц. д-во”.
13. Радиопром - съществува от 1950 г. и обединява национализираните ,,Орфей", ,,Балкан", ,,Арфа" и ,,Микрофон". От 1952 - ,,Балкантон".
ЧУЖДЕСТРАННИ
1. Виктор
2. Грамофон концерт
3. Грамола
4. Зенит
5. Зонофон
6. Колумбия
7. Одеон
8. Ориент
9. Парлофон
10. Пате
11. Полидор
12. Фаворит
13. Хиз мастър`с войс
14. Хомокорн електро
15. Enregistrement Electrique
Сега, преди да пристъпим към теоретичната част, нека погледаме галерия плочи по фирми (кликнете върху всяка снимка за по-голямо изображение):
БЪЛГАРСКИ
1. Арфа
2. Балкан, предишно название ,,Лифа рекорд”
3. Глория
4. Диктатор
5. Карузо рекорд
6. Кооп. ,,Георги Кирков”
7. Кристал
8. Лондон рекорд
9. Медея
10. Микрофон
Части от сборник-каталог на ,,Микрофон" за 1943 г.:
(Не съм го скенирал целия, защото вътре има само текстовете на съответните народни песни).
11. Орфей, търговска марка на ,,Симонавия акц. д-во”.
12. Патриа, търговска марка на ,,Симонавия акц. д-во”.
13. Радиопром - съществува от 1950 г. и обединява национализираните ,,Орфей", ,,Балкан", ,,Арфа" и ,,Микрофон"
ЧУЖДЕСТРАННИ
1. Виктор
2. Грамофон концерт
3. Грамола
4. Зенит
5. Зонофон
6. Колумбия
7. Одеон
8. Ориент
9. Парлофон
10. Полидор
11. Пате
12. Фаворит
13. Хиз мастър`с войс
14. Хомокорн електро
15. Enregistrement Electrique
Тук е мястото да направим едно уточнение, за което ще се позовем на вече публикувани материали. Четири от предприятията - ,,Балкан”, ,,Арфа” , ,,Микрофон” и ,,Орфей” (търговска марка на ,,Симонавия акц. д-во”) - през 1947 г. са одържавени (Енциклопедия 1967: 78) и ,,на тяхна основа е създадено Държавно индустриално предпирятие ,,България”, което продължава да използва етикета „Орфей“, като лансира и новите „Балкан“ и „Мелодия“ (Гаджев 2008). Това е причината да се намират и плочи с етикет ,,Орфей” без Ъ накрая. ,,Записите вече се правят в първото специализирано грамофонно студио в България, създадено през 1945 г. от инж. Димитър Кулев” (Гаджев 2008).
През 1950 г. към Управлението на радиото и радиоинформацията се създава предприятието за грамофонни плочи „Радиопром“ (Гаджев 2008). Тези плочи също са на 78 оборота и от шеллак. ,,Тогава записите вече се правят в студиата на Радио София, а производството е пренесено в слаботоковия завод „Ворошилов“ (Гаджев 2008). ,,През 1952 г. цялата звукозаписна индустрия се обединява в комбината „Балкантон“, който е с напълно затворен цикъл на работа: запис, галванизация, матрица, преса, отпечатване на плик и т. н.” (Гаджев 2008; Хофман, Рупчев 1988: 16). Ние ще добавим, че първите балкантонски плочи също са на 78 оборота, а от средата на 50-те се преминава към производство на винилови плочи и с това шеллаковата ера на българската грамофонна промишленост приключва.
Сега ще се опитаме да предоставим информация за отделните фирми, но не за всички се намира много такава.
Арфа – не знаем кога е създадена тази фирма, но знаем кога е одържавена (1947). Седалището е било на ул. Леге № 14, а по-късно – на бул. Мария Луиза № 43. Издава главно народни песни. За тази фирма знаем, както между другото пише Венцислав Димов (Димов 2009: 41), че е публикувала български шлагери на някога известния Георги Шаранков. В ,,Симонавия” и ,,Арфа” записва около 90 песни и народната певица Вълкана Стоянова (Божилова 2012).
Ще кажем нещичко за опаковката: ,,Графичната визия на хартиената опаковка на грамофонни плочи на фирма “Арфа” е решена в три тоналности. Бялото и черното описват кръг около кръглия отвор в средата на опаковката, създава се впечетлението за нарисувана плоча. От ляво и дясно, от двете страни около кръга, на равнището на очите са очертани кръгли червени плоскости, всъщност червени грамофонни плочи. Върху едната, която е мегдан на село (на заден план се виждат къщи) се вие хоро. Върху другата, на срещуположната страна, двойки танцуват валс. Може би целта на този тип фирмени изображения е да подскажат, че музикалната продукцията на “Арфа” е и за тези които предпочитат фолклорната музика, но и за тези, които се увличат по модерните западни танци” (Добрева, Ранчич 2012). Както се вижда от снимките, обложката е с различен цвят на буквите и леко променена корица.
Балкан – предишно наименование ,,Лифа рекорд”. ,,Лифа” е основана от певеца Алберт Пинкас (Тенев 1997: 224) и тази фирма ,,записва музика “на восък” в Берлин или Букурещ, а произвежда серийните звуконосители в София с две ръчни преси, т.е. със стара манифактурна технология” (Гаджев 2008). Плочи ,,Лифа” не са ми попадали. Много по-популярни са обаче ,,Балкан”, чийто адрес се е намирал, както свидетелствува поместената по-горе обложка, на бул. Константин Стоилов № 32 в София. И тук нямаме информация за други записи, освен на народна музика. Одържавена като ,,Балкан” през 1947 г.
Глория - нямаме никаква информация за тази фирма, различна от тази, която може да ни даде каченият тук етикет на тяхна плоча.
Диктатор –eдинcтвeнaтa инфopмaция, ĸoятo нaмиpaмe зa нeя, e пaĸ y cпoмeнaтoтo изcлeдвaнe нa пpoф. B. Димoв (Димoв 2005: 160). Taм e yпoмeнaтo, чe фиpмaтa e издaлa пoд № 10752 пaтpиoтичнaтa пeceн ,,Hacтъплeниeтo пpи Дpaгoмaн и изгoнвaнeтo нa cъpбитe” и бaлaдaтa ,,Πoгpeбeниeтo нa ĸнязa” нa гpyпa Шoп. Bcъщнocт Диĸтaтop e cъщo eтиĸeт нa Πинĸacoвaтa Лифa.
Карузо рекорд – eднa мaлĸo извecтнa фиpмa. Toвa вcъщнocт нe e фиpмa, a eтиĸeт нa yвaжeнaтa пo-гope Apфa. Eдинcтвeнoтo, c ĸoeтo я cвъpзвaмe, e чe cпoмeнaтият вeчe Гeopги Шapaнĸoв e зaпиcвaл в нeя. Toзи пpoизвoдитeл зaпиcвa и издaвa шлaгepни пecни.
Кооп. ,,Георги Кирков” – вероятно закратко съществувала фирма между 1945 и 1947 година. В. Димов (Димов 2005: 162) споменава за издадени ръченица и народната песен ,,Арда е мътна дотекла” под № 4174.
Кристал – не намираме никаква информация за нея, освен сведението за нейното съществуване в сп. Новости на БАН (Новости 2010: 3). Прави впечатление изключително сериозната прилика между обложките на ,,Кристал” и ,,Зенит”, които можете да видите по-горе.
Лондон рекорд – интepecнa фиpмa. Любoпитнoтo e, чe aдpecът, пocoчeн нa oпaĸoвĸитe, e cъщият c тoзи нa ,,Бaлĸaн“ (бyл. Koнcтaнтин Cтoилoв № 32). Cпopeд изcлeдoвaтeля и ĸoлeĸциoнep нa шeллaĸoви плoчи Йopдaн Cимeoнoв тoвa ce дължи нa фaĸтa, чe пpeз 1938 г. coбcтвeниĸът нa ,,Бaлĸaн“ Aлбepт Πинĸac пpoдaвa фиpмaтa cи и нa пpeдпpиeмaчa Mapĸo Бeнбacaтa, ĸoйтo ocнoвaвa Лoндoн peĸopд, чийтo пpъв диpeĸтop e пaтpиapxът нa бългapcĸaтa зaбaвнa пeceн – ĸoмпoзитopът Йocиф Цaнĸoв. Ha ,,лoндoнcĸитe“ oпaĸoвĸи oт зaднaтa cтpaнa ce зaбeлязвa yтoчнeниeтo, чe ,,глaвнoтo пpeдcтaвитeлcтвo“ нa фиpмaтa ce нaмиpa в мaгaзинa ,,Paдиo eлeĸтpиĸ“ нa бyл. Mapия Лyизa № 51. Toвa e мoщнa нaвpeмeтo cи бългapcĸa фиpмa зa тъpгoвия c paдиoeлeĸтpoниĸa.
Една от певиците, които е издавала тази фирма, е известната навремето българска шлагерна изпълнителка Иванка Георгиева (Добрева, Ранчич 2012а)
Медея – тoвa e тъpгoвcĸи eтиĸeт нa Cимoнaвия AД. B. Димoв (Димoв 2005: 163) cпoмeнaвa зa издaдeнa плoчa № 5021 нa фиpмaтa, ĸoятo вĸлючвa ,,изпълнeниe нa физapмoниĸa” нa Aтaнac Aвджиeв и Дoбpyджaнcĸa pъчeницa.
Микрофон – за тази фирма имаме каталог на продукцията й от 1943 г., който е качен и можете да го видите по-горе. Адресът е бил на бул. Константин Стоилов № 16 А. Ще приведем описание на обложката, изпълнено в същия педантичен стил, както и при ,,Арфа: ,,Грамофонни плочи “Микрофон” използват подобен, но този път триполюсен мотив на графично изображение. В долния край на графично загатнатата плоча в правоъгълник е изобразен прецизно и детайлно на преден план акордеонист с калпак (може да забележим дори леката усмивка на устните му, както и цветето забодено зад ухото му). На заден план се люлее хоро, фигури на мъже и жени в народни носии са представени във вихъра на танца. От двете страни над правоъгълника са изрисувани съответно танцуваща двойка, облечени в модни одежди, и цигулар, облечен във фрак. Тук освен за популярна (танцова, шлагерна) и народна (фолклорна) музика, грамофонната фирма напомня и за художествената (салонна, класическа) музика, която също тиражира върху грамофонни плочи. Елемент от рисунката на плик „Микрофон” е буквално пренесен в рекламно каре на музикален магазин „Българска лира”, поместена във в. „Македония” (бр. 649/08.12.1928). От двете страни на рекламния текст са симетрично разположени две рисунки: вляво войник свири на хармоника на фона на войнишко хоро, вдясно същият селянин с калпак и китка свири на хармоника на фона на селско смесено хоро.” (Добрева, Ранчич 2012). Ето го и въпросният ,,пренесен елемент” (кликнете за по-голямо изображение):
През 1940-1942 г. известната народна певица Мита Стойчева записва песни в ,,Микрофон”. През 1947 г. фирмата е одържавена.
Орфей – за тази грамофонна фирма знаем най-много. Нейни са и най-често намираните български шеллакови плочи. ,,Орфей” е търговска марка на акционерно дружество ,,Симонавия”, основано през 1934 г. от о. з. майор Симеон Петров (1888-1950). Симеон Петров е първият български летец, осъществил полет извън територията на България на 13. август 2012 г. Наричали са го Симеон Авиатора, оттам и името ,,Симонавия”. ,,Симонавия“ е ,,акционерно дружество за търговия и индустрия с първата фабрика със затворен цикъл за запис и производство на грамофонни плочи. Записите се извършват в киносалоните „Роял“ и „Модерен театър“, производствената база се намира на бул. „Христо Ботев“ № 129, а плочите носят етикета „Орфей“ (Гаджев 2008). Допълнителен щрих внася Искра Ценкова: ,,Симеон Петров [...] по-късно изкупува акциите на другите (по-дребни акционери – б. м., А. О.) и става едноличен собственик на фабриката. В началото “Симонавия” внася плочи, а той на няколко пъти организира записи на наши изпълнители - певци и оркестри, във Франция (на сниманата по-горе плоча с етикет Pathe се забелязва най-отдолу на етикета надписът Simonavia, който свидетелствува за началната вносителска дейност на Симеон Петров – бел. моя, А. О.). След това решава, че е време да си имаме и родно производство на грамофонни плочи. Първата негова плоча е записана през 1934 г. с вносни материали” (Ценкова 2012). Става дума за закупената от германската фирма ,,Георг Нойман” електрическа грамозаписна апаратура, която е комплектована с усилватели ,,Пате” от Франция. ,,Най-напред изпълненията се регистрират записват върху восъчен диск, след това той се обработва и от него се правят матрици за плочите” (Енциклопедия 1967: 141). Пак там има сведения, че други две марки на Симеон Петров са били ,,Медея” и ,,Лира”. Изпълнявани са били също така специални опръчки на Министерството на народното просвещение, като, когато това е така, е отбелязано на плочите (както може да се види на една от приложените снимки). Първият запис на българска народна песен в ,,Симонавия“ е на Мишо Тодоров по текст на Димчо Дебелянов - „Спи градът". В репертоара влиза изключително танцова музика и отчасти народна” (Енциклопедия 1967: 141). Годишният тираж на фабриката е около 150-200 000 броя плочи. Издават се фолклорни и шлагерни песни – общо над 5000 заглавия. В ,,Симонавия” и ,,Арфа” записва около 90 песни народната певица Вълкана Стоянова (Божилова 2012). През 1947 г. дружеството и гореспоменатите четири фирми влизат в състава на ДИП ,,България”, а самият Петров постъпва на работа като бобиньор в Силнотоковия завод ,,Васил Коларов” в София. През 1950 г. умира.
Патриа – от плочата на снимката се вижда, че тази търговска марка също е принадлежала на ,,Симонавия”. Друго не знаем за нея, освен заглавията на няколко народни песни, дадени у Димов 2005: 168.
Продукцията на тези грамофонни фирми осигурява част от музикания репертоар на БНР през 30-те и 40- те г. (Божилова 2013).
Радиопром - съществува от 1950 г. и обединява национализираните ,,Орфей", ,,Балкан", ,,Арфа" и ,,Микрофон". ,,През 1950 г. към Управлението на Радиото и радиоинформацията се създава предприятието за грамофонни плочи “Радиопром”. Записите вече се правят в студиата на Радио София, а производството е пренесено в слаботоковия завод “Ворошилов” в столицата" (Гаджев 2008). ,,Радиопром" продължава традициите на довоенните предприятия, но към записваните дотогава народни и шлагерни песни добавя нови серии, напр. поредицата ,,Песни за новото българско село". Преименува се на ,,Балкантон" през 1952 г. ,,Балкантон" също има записани малък брой шеллакови плочи в периода 1952-1958 г. - напр. в поредицата ,,Песни и танци на народите".
Сега да кажем няколко думи и за чуждестранните фирми, записвали и издавали грамофонни плочи в България. Принципно, първите грамофонни плочи с етикети на български са издадени от именно от чуждестранни, а не от наши фирми. Ще дадем думата на Владимир Гаджев: ,,Първите записи на локална музика са инициатива на английската фирма “Gramophonе Company”, която предпочита да задоволява пазарите в Ориента, Азия и на Балканите с изпълнения на местни оркестри и артисти. В периода 1903-1907 година такива записи са правени в София и Варна. Примерът на англичаните е последван от “Deutsche Gramophon”, “Pathe”, “Favorite” и др., които вече работят с български дистрибутори и музикални скаути, издирващи за запис популярни солисти и ансамбли” (Гаджев 2008). Ние ще добавим, че тези плочи обаче са изнасяни от България и продавани навън. В началото на 30-те г. някои големи европейски фирми – френските Pathe и Enregistrement Electrique, немските Odeon и Parlophon, английската The Gramophone Company, американските RCA Victor, Columbia Records, Zenith и Zonophone International - започват да записват български фолклорни и шлагерни песни с наш етикет и да ги предлагат на пазара. Някои от тези фирми осъществяват тази дейност под повече от една търговска марка или търговската марка за даден район от Европа е определена специално за него. Ще дадем кратко упътване, чрез което да можете да се ориентирате откъде произхожда дадена такава плоча, ако я срещнете:
Виктор – вероятно става дума за RCA Victor. Не съм се натъквал на тяхна плоча.
Грамофон концерт – търговска марка на The Gramophone Company
Грамола – също
Зенит – американска компания, внасяла у нас също грамофони и игли. Тук можете да видите реклама за техни игли:
Интересното е, че българските плочи ,,Кристал” копират логото й:
Зонофон – също американска компания.
Колумбия – така на българските плочи е изписвано името на американската компания Columbia Records. Интересното е, че продукцията за България е с етикет, оформен в цветовете на националното знаме (което не е така при гръцките плочи на Columbia).
Одеон – германска фирма.
Ориент – търговска марка на ,,Електрекорд“. Седалището се е намирало на бул. Мария Луиза № 36 (по-късно - Георги Димитров № 36).
Парлофон – също германска фирма.
Пате – френска фирма. Установява се тук през 1904 г.
Полидор – австрийска фирма
Фаворит, Enregistrement Electrique – също.
Хиз мастър`с войс, Хомокорн електро – английски фирми
За биографията на тези западни фирми не даваме информация, тъй като те са достатъчно добре известни като пионери на грамофонната техника и всеки може самостоятелно да прочете далеч по-обхватните статии в интернет пространството на съответната страна.
Далеч сме от мисълта, че този кратък словесно-картинен очерк е успял да обхване цялата история на българската грамофонна промишленост до 1945-47 г. Но той може да Ви подтикне да издирвате, четете и научавате повече, защото има още много неща неоткрити. Ние трябва да правим това със съзнанието, че даваме своя принос в културното издигане на нашия народ.
Благодарим за отделеното внимание от страна на читателите.
П. П. Излишно е да казвам, че когато се появи някакъв нов материал по темата, той ще бъде добавян тук. Също, ако някой се натъкне на сведения, които липсват в тази статия, е добре да ги сподели в темата.
Антон Оруш
БИБЛИОГРАФИЯ:
Божилова 2012: Божилова, Ваня. 90 години от рождението на Вълкана Стоянова. http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Music ... anova.aspx (29.V.2013)
Божилова 2013: Божилова, Ваня. Първите народни изпълнители в програмата на БНР. http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Music ... 70113.aspx (27.V.2013).
Гаджев 2008: Гаджев, Владимир. ,,Балкантон” и юнаците от ,,Хайдушка поляна”. http://e-vestnik.bg/3790 (27.V.2013).
Димов 2005: Димов, Венцислав. Към изясняване на записаната музика в България от първата половина на ХХ век: архиви и колекции. В: Българско музикознание 1, 2005. София, Издателство на БАН, 2005.
Димов 2009: Димов, Венцислав. Славянски следи в записаната на грамофонни
плочи музика от България. В: Slavica slovaca 1, 2009. Vydavatel`stvo maticeslovenskej, Bratislava, 2009. https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q= ... 8514,d.ZWU
Добрева, Ранчич 2012: Добрева, Стефка; Йована Ранчич. Образи на фолклорното върху първите български обложки на грамофонни плочи. http://retrofonoteka.blogspot.com/2012/ ... _7602.html (27.V.2013).
Добрева, Ранчич 2012а: Добрева, Стефка; Йована Ранчич. Иванка Георгиева. http://retrofonoteka.blogspot.com/2012_ ... chive.html (27.V.2013).
Енциклопедия 1967: Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967 г.
Новости 2010: Новости. Месечен информационен бюлетин за наука и технологии на БАН. Бр. 2, 2010. София, Издателство на БАН, 2010
Тенев 1997: Тенев, Драган. Тристахилядна София и аз между двете войни. София, Български писател, 1997.
Хофман, Рупчев 1988: Хофман П. Х., Йордан Рупчев. АБВ на попмузиката. София, ДИ „Музика“, 1988 г.
Ценкова 2012: Ценкова, Искра. Фабриката на Симеон Авиатора. http://www.temanews.com/index.php?p=tem ... &aid=15655 (29.V.2013).[/b]
