Една страшна статия за БГ компютърната индустрия преди 1989

Една страшна статия за БГ компютърната индустрия преди 1989

от Антон Оруш » Пет Яну 18, 2013 12:29 am

pichaga933 Публикувано на: Пон Фев 13, 2012 5:55 pm

http://www.webcafe.bg/id_245695874_Komp

Компютри и компоти

Deltichko Публикувано на: Вто Фев 14, 2012 7:45 am

Хубава статия. Вчера я четАх.
1940 ==> 2010 | 1941 ==> 2011 | 1942 ==> 2012 | 1943 ==> 2013 | 1944 ==> 2014 | 1945 ==> 2015...
_________________
- МОИТЕ КОЛЕКЦИИ ==> РАДИОПРИЕМНИЦИ (клик!) | ТЕЛЕВИЗОРИ (клик!) | ГРАМОФОНИ (клик!) | БГ КОМПЮТРИ (клик!)
- ИЗТЕГЛИ БЕЗПЛАТНО СТАРОТЕХНИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА ==> (клик!)
_________________
! ==> КУПУВАМ ВСЯКАКВИ Б Ъ Л Г А Р С К И ТЕЛЕВИЗОРИ И РАДИА <== !
_________________
Антон К. Оруш - за връзка с мен:
e-mail: deltichko@abv.bg
Skype: respromcho
GSM: 0896 625 803
lat. 42° 41'; lon. 23° 18'
DIN, МС/ТС, 1942
1000 Sofia, Bulgaria
Аватар
Site Admin
Site Admin
 
Мнения: 3068
Регистриран на: Пон Дек 03, 2012 10:03 am
Местоположение: гр. Съндърланд, Царовището

Re: Една страшна статия за БГ компютърната индустрия преди 1

от Yassen » Чет Мар 07, 2013 12:39 am

Може да я цитираш, там линка може да го изяде баба Яга и как ще го четем? :) Цитиран е източника, за това четем директно:

Компютри и компоти
Димитър Събев Димитър Събев
12.02.2012, 19:42 (обновена 15.02.2012, 07:29)
Компютър Правец

Снимка: © LostBulgaria.com

Смътно помня първия си досег с компютър. Трябва да е било към 1984 г. Една събота ме заведоха в завода на баща ми и ме сложиха пред „Правец", на който играх Каратека цял ден. Информатик така и не станах, нито се научих да харесвам компютърни игри...
Износът да се специализира, а правителството да смени стратегията за привличане на чуждестранни инвеститори, като се насочи приоритетно към партньори в технологичния сектор. Това ни препоръча Световната банка в доклада „Постигане на интелигентен растеж". Той разглежда иновационния потенциал и организацията на научния сектор в България.

Документът беше публикуван в началото на миналата седмица. Да се надяваме, че този път съветът ще бъде не само прелистен и сложен на лавиците с папките из министерствата, но и осмислен.

Покрай неизбежните протоколни теми, в него ще срещнем любопитни неща. „Опитът на шампиони в износа като Корея и Малайзия сочи, че катализатор са правителствените интервенции". „Важно е да се увеличат инструментите за публично финансиране", и много подобни.

Държавата да се прегърне с науката за възхода на националния бизнес: сякаш четем творба на мисловна лаборатория от времето на Перестройката. За някои може би това е реванш за държавната наука и въобще за държавната икономика. Не бих разглеждал проблема от този ъгъл. В доклад от подобно равнище най-важното стои между редовете.

Нали все пак говорим за интелигентен растеж? Ако правилните хора отговаряха за развитието на нашата наука преди и след 1990 г., сега нямаше да стигаме дотам Световната банка да ни напомня, че имаме и държава.

Японците на Балканите

Смътно помня първия си досег с компютър. Трябва да е било към 1984 г. Една събота ме заведоха в завода на баща ми и ме сложиха пред „Правец", на който играх Каратека цял ден. Информатик така и не станах, нито се научих да харесвам компютърни игри.

Но когато по-късно четях книгата „Третата вълна" на футуриста Алвин Тофлър, имах особено усещане. Авторът през 1981 г. предсказваше бъдеще, в което хората се радват на персонални компютри. Компютрите тогава все още са рядкост в Америка, но според Тофлър те са толкова полезни, че някога щели да станат масов продукт. Може и само за няколко години, но България беше на гребена на технологичната вълна.

С характерна злост сред българите се върти вицът, че не били компютри, а компоти, и не са изнесени, а върнати поради изтекъл срок на годност. Но Световната банка не мисли така. „Преди 1990 г. компютърната индустрия на България беше внушителна", пише във вътрешните страници на доклада.

Между редовете според мен четем, че тъкмо защото сме хвърчали най-високо по времето на СИВ, сега сме толкова зле в научен и стопански план.

Защо компютърният бизнес на България се провали?

Врътката с технологичния реекспорт за Русия вече сякаш е достатъчно осветлена. Време е за по-дълбоко, структурно обяснение: „приватизацията, отсъствието на стратегия и недостатъчното финансиране доведоха до разпадането на компютърната индустрия". Три грешки - и трите на държавното управление.

Където е текло - пак ще тече. Днес според Световната банка информационните технологии са най-силният коз (заедно с фармацевтиката) за увеличаване на добавената стойност в икономиката ни, за повишаване на разполагаемия доход на българите, за възстановяване на авторитета на българската наука в чужбина.

След 2007 г. Службата по патенти и търговски марки на САЩ е връчила повече от 100 патента в сектор компютри и комуникации на български IT специалисти или на екипи с водещ учен българин - повече от всички останали сектори, взети заедно; повече от всички американски патенти за български откриватели от 1990 г. насам.

Затова нека не сме чак толкова категорични, когато се подиграваме на себе си, че силата ни е единствено в компотите. Световната банка твърди, че българските патенти са в „авангарда на технологичното развитие на програмните продукти": навигационна технология, обработка на данни, облачни компютърни технологии, отбранителни технологии.

Работа има, хора няма

Вече дори отшумява първоначалната зависимост от чуждестранните вериги на доставките - през последните 3 - 4 години се разработват все повече собствени продукти, задържа се повече добавена стойност в местната икономика, твърдят анализаторите. Днес основният проблем на IT сектора в България е, че не му достигат подготвени специалисти.

У нас официално работят 9000 сертифицирани информатици. Според браншовата организация БАСКОМ, фирмите в софтуерната индустрия са близо 700, в тях работят около 15 000 специалисти, които създават 2% от българския БВП. Със заплата средно 5 пъти над от обичайната за страната, логично е, че стимулът за тези хора да емигрират е по-нисък.

От 30 наши университета ежегодно излизат по още 6000 дипломирани информатици, но присъдата на СБ е, че секторът изисква кадри с по-добра подготовка. А това вече ни насочва към Проблема: каквото българите печелят на полето на науката със способности и трудолюбие, държавата и нейните структури пилеят - с обичайните си оръжия.

Защото от въпросните над 100 български IT патента в САЩ, 91 са осъществени в рамките на научните и развойните мрежи на германския информационен гигант SAP, който е активен в страната ни. Българските иновативни фирми също имат какво да патентоват, но процедурата е сериозна финансова пречка - а държавата я няма никаква. Нейните методи са да иска все повече документи и да бави плащания. И това Световната банка ни го казва в лицето.

Мравуняк от царици майки, които не снасят

Интервюто е взето преди години, прочетох го наскоро и ме впечатли: инженер Христо Бъчваров, работил за Държавна сигурност, разказва историята си. „Изобретих джиесем през 1959 г." Заглушил радиопредавателите на турската и македонската граница. Имал десетки патенти, които остават нереализирани заради липса на средства. Сега работи в софийски автосервиз, където монтира последното си откритие - плазмено запалване, намаляващо разхода на гориво с 8 - 14%. Може и да разкрасява леко спомените си, но за това вярвам:

Разни шефове през годините - професори, директори, полковници от ДС - неведнъж са искали да се отърват от Бъчваров: заради острия му език, дебели връзки, изобретателски способности, които са карали да лъсва тяхната собствена некадърност. Ако не бил Живков, който явно е имал усет за способни хора, вероятно доста скоро щял да си замине.

Трудно ще се превърне България в „умерен иноватор" на нивото, където днес се намират Чехия и Полша - както ни обещава Световната банка, ако започнем истински да се грижим за науката. Трудно ще е не заради друго, а защото науката изисква мрежова организация - а в България царува йерархичната култура. На върха на йерархията, заради национално проклятие или нещо друго, най-често застават най-неподходящите за наука хора.

Науката не търпи тъпи командири. Нашите институти и университети работят точно така: с мениджмънта на плюшения кабинет, в безвремието на пирамида. Въпреки ниското заплащане, в държавните структури понякога се озовават и кадърни хора. Но запазили своите позиции, старите кадри продължават да дърпат конците и да удрят по носа всеки, дръзнал да надига глава.

Информационният ни сектор в последните години е във възход именно защото има мрежова структура. Той е като мравуняк - всеки има стимул да прави това, което може. Няма биг бос. Информатиката дава приемливо убежище на талантливите и свободолюбиви българи. Щом в науката се появява йерархията - стана дума за въпросните 30 университета - резултати няма.

Ще е повече от тъжно, ако стане така, но именно от това ме е страх: дали съветите на Световната банка за повече публични разходи и институционален ангажимент за наука няма да се разберат по политическите върхове като добър повод за още бюрокрация?

Експертите на СБ заявяват: твърде много структури сега в България се занимават с научни стратегии. Размита е отговорността за управлението на науката между министерството на икономиката, министерството на науката и БАН. Колко по-ясно трябва да ни бъде казано, че в българския оредял научен кошер има твърде много търтеи?

Компоти, компютри, компости

Световната банка посочва като първа причина за изоставането на българската наука „слабото й управление". Не знам колко по-директни думи са необходими, за да видим излизането на заслужена пенсия на няколко академици и публичното покаяние на отговорните министри.

Анализите сочат, че някои български научни структури - на първо място тези на физиците, химиците и биолозите - работят на „предната линия на световната наука". Но научните постижения в тези области още се крепели на инвестициите, направени преди 1990 г. Тоест през последните 22 години на политиката в България не й е пукало за наука.

Нашите министри ни правят мили очички и повтарят до втръсване баналности по телевизора: „Кризата е възможност". Защо тогава публичните инвестиции в наука в България през последните години намаляват? В същото време ред други държави увеличават парите за наука, антициклично - харчат толкова повече за знание, колкото по-голям е спадът в БВП. Така се държат онези, които имат сериозни намерения да напреднат.

Съветват ни да назначим няколко специалисти със степен „доктор" в агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия, че да има кой адекватно да оценява проектите по ОП Конкурентоспособност. Лошо няма, още по-добро е да има самостоятелна оперативна програма Наука. Но достатъчно ли е дори и това, щом на самия държавен връх физическото мачка физиката?

Накрая за компотите. Нали уж говорим за интелигентност в растежа, интелигентност означава и предвиждане. Да не стане така, че да се учудим, когато най-сетне станем компютърните тигърчета на Европейския съюз, пък пазарът изведнъж вместо полупроводници да започне да търси плодове и зеленчуци.
Аватар
Регистриран потребител
 
Мнения: 341
Регистриран на: Чет Ное 15, 2012 11:06 am
Местоположение: София


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron