Стоки със суперкачество са произвеждани и доста преди и след Хитлер. Не е нужно да го има него, за да бъде толкова високо изпълнението им. Хитлер е направил в началото някои наистина важни и необходими неща за Германия (повдигане на националния дух, намаляване на безработицата до минимум, стопански растеж), но комплексарщината, грандоманията и психопатията, породени от нея, са го заслепили и е тласнал страната към необмислени действия и катастрофа. Но тогава за много хора неговите действия са изглеждали правилни. Например, в тогавашна Австрия (преди Аншлуса) е имало бедни прослойки, които са приветствували присъединяването, защото са се надявали, че стопанското замогване и стабилност ще засегнат и тях. После, обаче, всички знаем какво става.
В този ред на мисли, попадна ми тази статия на Кенет Скот - http://www.eserviceinfo.com/download.php?fileid=64549. Интересното при нея е, че е писана през 1932 г. и авторът изразява на места истински ентусиазъм от културната политика на Бенито Мусолини. Още не се е виждало накъде ще се наклонят везните и на много хора твърдата ръка им е изглеждала положително качество. Когато, в моментите на невероятна разруха, катаклизъм и катастрофа, изведнъж дойде някой и каже ,,Отсега нататък ще има ново управление, при което вие пак ще се лишавате от много неща, но вече не защото няма нищо да има, а за да се построи светлото бъдеще", много е лесно новото направление да се оцени единствено по положителните си страни и да се пренебрегнат отрицателните. Както и става с фашистките и нацистките режими.
Що се отнася до качеството на изделията обаче, едва ли биха били на равнище сто години да служат без проблем. Стабилни германски марки, оцелели като еталон и след нацизма, сега показват тенденция към общия стремеж за правене на евтинджоси.
Книгата ме заинтересува, бих я прочел на език, който разбирам.