,,След Втората световна война са забранени всякакви предавания, приемания и опити с вълни от свръхниски честоти (СНЧ).
Приемникът, описан по-долу е изобренен пет години преди смъртта му, през 1931 г., от Томас Едисон.
Приемникът е изпробван и работи добре.
Той представлява детектор за звуково модулирани сигнали. Приема вълни на СВЧ, тоест вълни, излъчвани по телепатичен начин. Приемникът се състои от един стъклен съд с 10% разтвор от сярна киселина или 20% азотна киселина. Единият електрод е направен от метална лентичка, а другият – от тънка платинова жичка, поставена в стъклена фунийка с пречупен капилярен връх. Образуваните мехурчета от водорот върху микроскопичния връх спират вълните в противоположната посока на тези полупериоди, които са образували мехурчетата. Апаратът трябва да има добро заземление.
Антената е добре полиран проводник 4 мм дължина 42 м, накрая на проводника се монтира малко метално топче, което се вкарва в гумена топка, херметично затваряща топчето. Водата трябва да дава на късо с проводника и топчето.
Антената сехвърля към центъра на езерото или в подходящ водоизточник с голяма площ.
Захранването е с напрежение 12 волта от автомобилен акумулатор. Слушалките са 2200 ома от радиостанция, или други високоомни слушалки. Разстоянието между лентичката и платинената жичка определя до известна степен честотата и силата на звука. Приемането е добро.
Вас Ви чуват (тоест, приемат телепатично вълните). Възможно да изпаднете в стресово състояние от това, което чувате. Това ще отзвучи след няколко приемания."
Това е, което знам, не ме питайте за повече, ами просто кажете по какви причини Едисон е решил, че може с такъв приемник да се свърже с отвъдното, а не с някакъв друг.
Любопитното е, че в сп. ,,Природа", кн. 1 от 1931 г., в статия по повод смъртта на Едисон, се казва така:
