Когато говорим за български усилватели, обикновено си представяме само изделията на КРТА - В. Търново - сериите "Студио" и "Респром". В "зората на демокрацията" обаче, се появиха и други производители, един от които беше предприятието "Оптед" - Пловдив. То имаше редица експерименти с производството на усилватели, но най-успешният и най масовият беше VIC 1250P. Касае се за усилвател за бита, с мощност от 2Х50 вата на товар осем ома и честотна лента 20-50 000 Hz. Транзисторно крайно стъпало, реализирано с чешки дарлингтонови транзистори KD 366 и KD 367. Предусилвателите са реализирани с малошумящи ОУ 5534. Усилвателят свири като западен среден клас, субективното усещане от звука е отлично. Това е така, ако всичко му е наред. За съжаление обаче, усилвателят е произвеждан в годините на "великото нямане" и производителят разчиташе на наследената от соца елементна база, която бързо се топеше и трябваше да се правят всякакви вариации, някои от които крайно неуспешни, в името на продължаване на производството. Така например, усилвателят се окомплектоваше и продаваше в два варианта - като завършено изделие и като набор /кит/. Отначало се стараеха върху качеството на завършеното изделие, след това напускаха сглобени китове като завършени усилватели, на които все нещо им куцаше и искаха доработка, за постигане на първоначално заложеното качество. А китовете, които трябваше да сглоби и оживи потребителят, бяха меко казано кошмарни! Там блъскаха потенциометри с каквито имат стойности, без да изменят схемотехниката съобразно тях, което кошмарно се отразяваше на тонкорекцията. Потребителят или трябваше да си преизчисли тонкоректора, или да си купи и монтира нови потенциометри. Потенциометърът "усилване" беше без средна точка за "лауднеса", което водеше до всякакви "творчески" решения, едно от друго по-калпави.
Разбира се, решението беше само едно - друг потенциометър със средна точка. Трансформаторите бяха два! Но не бързайте да се радвате - не за разделно захранване на двата канала. Свързваха последователно вторичните намотки, за да получат двуполярно напрежение за крайните стъпала! Входният комутатор беше реализиран с рид релета - само по себе си авангардно, но вгорчаващо живота решение, тъй като едно от релетата не беше монтирано, а просто подхвърлено в комплекта и не съответстваше на определеното му по платката място. Поради липса на всякаква инструкция за монтаж и оживяване и дори на схема, закупилият кита стигаше донякъде с монтажа и в един момент вече не можеше да се справи с толкова липса на логика и трябваше да утъпче пътека до "Оптед", където бавно и полека му разкриваха заложените к*р капани и "милостиво" му даваха възможност да се набута още за частите, без чиято смяна не можеше да се мине. Беше много "емоционална" процедура сглобяването на това усилвателче, майката му и тази на производителя бяха най-споменаваните роднини! Но пък, когато си отстранил всички пречки и оживил и настроил правилно усилвателя, удовлетворението нямаше край! Особено като го сравниш с някои от ширпотребаджийските усилвателчета - например бюджетните модели на Сони. Трепеше ги като маче в дувар! Разбира се, не говорим за големите култови модели.
Това е, което мога на прима виста да споделя за усилвателя. Сигурно по-късно ще се сетя и за други неща.
Снимката, която поствам, е от случаен сайт.